Според приятелите му, той е скочил от шестия етаж Починал е

Според приятелите му, той е скочил от шестия етаж

Починал е един от създателите на Съюз на демократичните сили, отстъпник, лежал в пандиза по соц. време, професорът по право Янко Янков. Той стана необятно прочут в зората на демокрацията с апела си „ кожите на комунистите да бъдат одрани и окачени на стените ", написа 24 часа.

Приятелите му пишат във фейсбук, че е скочил от шестия етаж. Правозащитникът Вихрен Михайлов сподели във Facebook:

„ Стих в памет на моя другар, правозащитник, рицар – Янко Янков, който скочи от шестия етаж тази заран, след извечната борба за Справедливост! Той редовно публикуваше истини – части от своя злополучен живот, с безконечното мото: „ Свят изтъкан от неправда, няма място за битие! “

" Сега узнавам, че си е отишъл Янко Янков... Светла му памет на този страдалец...

Професор Янков беше един същински отстъпник по време на соца. Бил е и по затвори и по лагери... Обаче във всичките му изказвания този човек плюеше не по комунизма, а по демокрацията и евроатлантизма, които ни вкараха в нечувано колониално иго... И най-после, очевидно Янко Янков не е издържал, на непрекъснатата неправда в актуалното време... Скочил е от 6-тия етаж и е завършил с тъгите... Напомня ми на Капитан Петко, който турците не го пречупиха, само че нашите го смачкаха в Ичкале...

Светла му памет на Янко Янков - срещал съм го по дела в битка за правдивост... "

Това написа във фейсбук Евгени Попов.

Янко Янков е роден на 13 август 1944 година в село Клисура, Монтанско. Завършва приблизително обучение в Монтана, висше юридическо обучение в СУ „ Св. Кл. Охридски “. Бил е теоретичен помощник първа степен в Института за страната и правото и гл. помощник в Юридическия факултет на СУ. Влиза в изострен спор със заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Написва труд за това по какъв начин Радев и хората към него са изопачили социалистическата правна теория.

Изпраща труда в Политбюро. През 1982 година е уволнен по политически аргументи и изселен в родното си село. 1984 година е задържан и наказан на 12 години затвор. От „ Амнести интернешънал “ е разгласен за пандизчия № 1 на България и № 3 на Европа. От пандиза излиза през октомври 1989 година. (На 30 март 1990 година Върховният съд постановява, че заради липса на доказателства е наказан почтен.)

През 1990 година става член на БРСДП и съвсем незабавно – заместник-председател на партията. Влиза в изострен спор с Дертлиев, напуща БРСДП и през февруари същата година основава Социалдемократическа партия-немарксисти. Депутат в 7-то Велико народно събрание. Януари 1991 година – СДП-немарксисти се преименува на Партия Либерален конгрес. За малко той и партията му членуват в Съюз на демократичните сили. Председател на Съюза на юристите-демократи.